Съботата преди Петдесетница е Черешова задушница, един от големите ни храмови празници и тази година това е 19 юни. 

Тя се различава от останалите задушници с това, че на нея се раздават първите за сезона череши. 

За тази задушница се знае поверието, че тогава се прибират душите на починалите, които са останали свободни след Велики четвъртък. 

На този ден се отслужва специално богослужение във всички църкви и храмове в памет на мъртвите. По този начин живите измолват прошка от Бог за скъпите им хора, които вече не са сред нас. 

Какво се прави на Черешова задушница 

На Черешова задушница, както на всяка друга задушница, близките на починалите ходят на гробищата, за да почетат паметта им. 

Важно е да се знае, че на гроба се ходи от предния ден, преди задушницата, след което и в самата събота рано сутринта. 

Там опечалените палят свещи и кандила, след което преливат гроба с вино – символ на Христовата кръв. 

Задължително е преливането да се направи под формата на кръст. На някои места в страната освен с вино, се прелива и с вода, отново под формата на кръст. 

Оставят се свежи цветя и се носи коливо – варено жито, което е приготвено от предишния ден и което е символ на Възкресението. Разчупва се и хляб, който символизира тялото Христово. От хляба и житото се раздават подавки за „Бог да прости“, като към тях са прибавени и първите за сезона пресни череши, откъдето всъщност тази задушница е получила името си. 

В днешни дни много хора добавят към подавките и дребни сладки. Освен на гробищата, те се носят и в църквата и се дават дори и на непознати хора за „Бог да прости“. 

Освен това на Черешова задушница, както на всяка друга задушница, се слагат общи трапези като задължително първата глътка и хапка се оставят на земята, за да „хапнат“ и „пийнат“ и мъртвите. 

Старо поверие гласи, че ако прелети пеперуда, докато хората на общата трапеза се хранят, значи душата на мъртвия си е дошла за кратко на земята, за да навести близките си. 

Затова много хора оставят празен стол на масата, за да има място за починалия. На много места в България от обредното жито се дава първо на кокошките, за да не умре друг човек от семейството. 

В някои региони на страната на Черешова задушница, също като на Великден, се боядисват червени яйца. Те се слагат в подавките, които не бива да се оставят на гробищата, тъй като са предназначени не за мъртвите, а за живите, за да се молят за опрощение на греховете на починалите си близки. 

Важно е да се знае, че на Черешова задушница се ходи на гробищата или рано сутринта, веднага след изгрева на слънцето, или вечерта, точно преди то да залезе. 

Преди да тръгнат от дома си, опечалените близки трябва да оставят прозорците отворени, за да не останат душите на починалите им близки там. 

След като се тръгне за гробищата, не бива никой да продумва и дума, за да не бъде смущаван покоят на душите на мъртвите. 

Освен подавки, свещи и вино, на Черешова задушница на гробищата се носят и орехови листа. Смята се, че този обичай е свързан с настъпващата на следващия ден Петдесетница, когато всички православни църкви и храмове се украсяват с шума от орехово дърво. 

Неговата символика не е никак случайна и носи дълбок смисъл. От древни времена се вярва, че орехът е посредник между двата свята – този на живите и този на мъртвите. 

Шумата се носи на гробищата от жени, които я разстилат на гробовете на починалите си близки. Като с тези си действия те правят сянка на мъртвите си близки в отвъдното. 

Орехова шума се разстила и на пода на църквата като вярващите коленичат върху нея и се молят за душите на починалите, задължително със затворени очи. Мнозина смятат, че това е моментът, в който могат отново да зърнат, макар и за кратко, любимите си покойници.